rila

Рила (тракийско име Дуонакс, Дюнакс, Дунка, Роула, латинско Дунакс монс) — най-високата планина (ср. надм. вис. 1487 м) в България и на Балканския полуостров, част от Рило-Родопския масив. Издига се в Югозападна България, между Благоевградската и Дупнишката котловина — от запад, Самоковската и Костенецко-Долнобанската котловина — от север, и Разложката котловина — от юг. На запад долините на Струма и левият є приток р. Джерман я разделят от пл. Влахина и Осоговската планина; на север Клисурската и Боровецката седловина я свързват с планините Верила и Ихтиманска Средна гора, на изток Аврамовата седловина с Родопите, на юг седловината Предел — с Пирин. Дълж. ок. 83 км (от запад на изток), шир. ок. 52 км, площ 2629 квадратни км; най-висок е вр. Мусала (надм. вис. 2925 м).


Географско деление
Въз основа на орографската й структура и на характерни морфографски белези Рила се дели на 4 главни дяла.

Източна Рила — ограничава се от долината на р. Бели Искър, седловината Горни куки, долините на Вапска река и Белишка река — от запад, долините на Места и р. Дрещенец, Аврамова седловина и седловината Юндола от юг, долините на Юндолска река и р. Яденица — от изток, долината на Марица и Боровецката седловина — от север. Най-големият по площ (37 % от площта на Рила) и най-високо издигнатият (Мусала) дял. В него се очертават 2 обширни и високи била — Мусаленското и Ибърското, които се пресичат при Маришкия връх. Мусаленското било се разделя на Мусаленски дял, Маришки дял и Ковачки дял; Ибърското било — на Славоввръшки, Белмекенски, Ибърски и Заврачишки дял (Мустачалски дял). По най-високите части на Мусаленското и Ибърското било минава гл. вододел на Балканския полуостров.

Среднa Рила (Централна Рила) — ограничава се от долините на реките Рилска река и Леви Искър — от запад, Черни Искър — от север, Бели Искър — от изток, Илийна река — от юг. Заема само 9 % от площта на Рила, но релефът й е с най-силно подчертан алпийски облик и има най-голяма ср. надм. вис. 2077 м. Най-висок е вр. Черна поляна (надм. вис. 2716 м). Долината на Рилска река разделя Ср. Рила на 2 гл. била — Скакавишко и Рилецко; пресичат се при вр. Канарата. Скакавишкото било се разделя на Скакавишки дял, Маринковишки дял и Шишковишки дял; Рилецкото било — на Канарски дял, Рилецки дял и Бричеборски дял.

Северозападнa Рила — ограничава се от долините на Струма и Джерман — от запад, Клисурската седловина — от север, долините на Леви Искър от изток, и Рилска река —от юг. Заема 24 % от общата площ на Рила Най-висок е вр. Голям Купен (надм. вис. 2731 м). Вътрешнопланинската Говедарска котловина разделя Северозап. Рила на 2 части — ниска (северна) и висока (южна). Обособени са 5 поддяла: Мальовишки, Вазоввръшки, Калински, Отовишки и Кабулски дял.

Югозападнa Рила — ограничава се от долините на Струма — от запад, Рилска река и Илийна река — от север, Белишка река — от изток, Градевска река и р. Еловица — от юг. Заема 30 % от площта на Рила; най-ниският рилски дял (ср. надм. вис. 1306 м). Най-висок е Ангелов връх (надм. вис 2643 м). Долината на р. Благоевградска Бистрица разделя Югозап. Рила на 2 гл. била — северно и южно. Северното включва Мечивръшкия дял и Цареввръшкия дял, южното — Парангалишкия дял, Капатнишкия дял и Хърсовския дял. В адм. граници на бившия Благоевградски окръг влизат Ковачкият, Канарският, Мечивръшкият, Парангалишкият, Капатнишкият и Хърсовският дял и части от Маришкия, Славоввръшкия, Белмекенския, Ибърския, Заврачишкия и Цареввръшкия дял.