понеделник, 21 март 2011 г.

Поточна линия на уриза

За Агриндо ЕООД

Агриндо ЕООД е създадена през 2002г. Първоначално фирмата се занимава с търговия на ориз. През 2005 започва собствено производство на оризова арпа. През същата година закупува оборудване от фирма Закария със седалище Бразилия, за обработка на ориз и започва преработка на ориз. В началото стартира с 1000тона оризова арпа и всяка година увеличава производството и преработката му.

До 2008г. продава само за вътрешния пазар, а след 2009 излиза и на европейския пазар. През 2009г. закупува допълнително оборудване за увеличаване на капацитета до 10тона на час. и достига капацитет 9000тона преработка годишно.

Намерението на фирмата е да достигне 20 000 тона годишно с тенденция да разширяване на търговията и клиентите си.

Фирмата разполага със собствена база и складове до 10 000 тона.
Ориз

понеделник, 7 март 2011 г.

rila

Рила (тракийско име Дуонакс, Дюнакс, Дунка, Роула, латинско Дунакс монс) — най-високата планина (ср. надм. вис. 1487 м) в България и на Балканския полуостров, част от Рило-Родопския масив. Издига се в Югозападна България, между Благоевградската и Дупнишката котловина — от запад, Самоковската и Костенецко-Долнобанската котловина — от север, и Разложката котловина — от юг. На запад долините на Струма и левият є приток р. Джерман я разделят от пл. Влахина и Осоговската планина; на север Клисурската и Боровецката седловина я свързват с планините Верила и Ихтиманска Средна гора, на изток Аврамовата седловина с Родопите, на юг седловината Предел — с Пирин. Дълж. ок. 83 км (от запад на изток), шир. ок. 52 км, площ 2629 квадратни км; най-висок е вр. Мусала (надм. вис. 2925 м).


Географско деление
Въз основа на орографската й структура и на характерни морфографски белези Рила се дели на 4 главни дяла.

  • Източна Рила — ограничава се от долината на р. Бели Искър, седловината Горни куки, долините на Вапска река и Белишка река — от запад, долините на Места и р. Дрещенец, Аврамова седловина и седловината Юндола от юг, долините на Юндолска река и р. Яденица — от изток, долината на Марица и Боровецката седловина — от север. Най-големият по площ (37 % от площта на Рила) и най-високо издигнатият (Мусала) дял. В него се очертават 2 обширни и високи била — Мусаленското и Ибърското, които се пресичат при Маришкия връх. Мусаленското било се разделя на Мусаленски дял, Маришки дял и Ковачки дял; Ибърското било — на Славоввръшки, Белмекенски, Ибърски и Заврачишки дял (Мустачалски дял). По най-високите части на Мусаленското и Ибърското било минава гл. вододел на Балканския полуостров.

  • Среднa Рила (Централна Рила) — ограничава се от долините на реките Рилска река и Леви Искър — от запад, Черни Искър — от север, Бели Искър — от изток, Илийна река — от юг. Заема само 9 % от площта на Рила, но релефът й е с най-силно подчертан алпийски облик и има най-голяма ср. надм. вис. 2077 м. Най-висок е вр. Черна поляна (надм. вис. 2716 м). Долината на Рилска река разделя Ср. Рила на 2 гл. била — Скакавишко и Рилецко; пресичат се при вр. Канарата. Скакавишкото било се разделя на Скакавишки дял, Маринковишки дял и Шишковишки дял; Рилецкото било — на Канарски дял, Рилецки дял и Бричеборски дял.



  • Северозападнa Рила — ограничава се от долините на Струма и Джерман — от запад, Клисурската седловина — от север, долините на Леви Искър от изток, и Рилска река —от юг. Заема 24 % от общата площ на Рила Най-висок е вр. Голям Купен (надм. вис. 2731 м). Вътрешнопланинската Говедарска котловина разделя Северозап. Рила на 2 части — ниска (северна) и висока (южна). Обособени са 5 поддяла: Мальовишки, Вазоввръшки, Калински, Отовишки и Кабулски дял.



  • Югозападнa Рила — ограничава се от долините на Струма — от запад, Рилска река и Илийна река — от север, Белишка река — от изток, Градевска река и р. Еловица — от юг. Заема 30 % от площта на Рила; най-ниският рилски дял (ср. надм. вис. 1306 м). Най-висок е Ангелов връх (надм. вис 2643 м). Долината на р. Благоевградска Бистрица разделя Югозап. Рила на 2 гл. била — северно и южно. Северното включва Мечивръшкия дял и Цареввръшкия дял, южното — Парангалишкия дял, Капатнишкия дял и Хърсовския дял. В адм. граници на бившия Благоевградски окръг влизат Ковачкият, Канарският, Мечивръшкият, Парангалишкият, Капатнишкият и Хърсовският дял и части от Маришкия, Славоввръшкия, Белмекенския, Ибърския, Заврачишкия и Цареввръшкия дял.

  • понеделник, 28 февруари 2011 г.

    egeisko more

    egeisko mor
    Бреговете на Егейско море са силно разчленени и са образували редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са Акте, Атика, Магнисия, Халкидически, Галиполски (на Балканския полуостров); Чешме и Режадие (в Мала Азия). Арголическият, Сароническият и Волоският залив са в областта на средна Гърция, а Халкидическия полуостров е заобиколен от Солунския и Струмския залив, като неговите собствени полуострови оформят още два дълбоки залива - Касандра и Сингитикос. По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част на Егейско море, край Крит, е известна като Критско море, а северната, между Халкидическия и Галиполския полуостров - като Бяло море.
    Егейско море е характерно с множеството си острови. Изчисляват се на 1415, от които само 20 не принадлежат на Гърция. Най-голям с площта си от 4165 кв. км е Евбея. Други по-големи са Хиос, Лесбос, Тасос, Наксос, Родос, Самос. Островите формират четири по-малки архипелага: Цикладски острови, Саронически острови, острови Южни Споради (Додеканези), острови Северни Споради. Останалите острови се определят като североегейски. Средната дълбочина на морето е 1200 м. По-дълбоки части са дъното на Критско море в близост до остров Карпатос - 2591 м (най-голяма дълбочина) и падината южно от Халкидическия полуостров с дълбочина до 1575 м. Солеността на морската вода е до 38 промила, приливите не надхвърлят метър. Главни пристанища са Пирея, Солун, Измир. Между островите има множество морски и фериботни връзки. През морето преминават всички морски линии за Русия, България и другите страни отe
    Бреговете на Егейско море са силно разчленени и са образували редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са Акте, Атика, Магнисия, Халкидически, Галиполски (на Балканския полуостров); Чешме и Режадие (в Мала Азия). Арголическият, Сароническият и Волоският залив са в областта на средна Гърция, а Халкидическия полуостров е заобиколен от Солунския и Струмския залив, като неговите собствени полуострови оформят още два дълбоки залива - Касандра и Сингитикос. По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част на Егейско море, край Крит, е известна като Критско море, а северната, между Халкидическия и Галиполския полуостров - като Бяло море.
    Егейско море е характерно с множеството си острови. Изчисляват се на 1415, от които само 20 не принадлежат на Гърция. Най-голям с площта си от 4165 кв. км е Евбея. Други по-големи са Хиос, Лесбос, Тасос, Наксос, Родос, Самос. Островите формират четири по-малки архипелага: Цикладски острови, Саронически острови, острови Южни Споради (Додеканези), острови Северни Споради. Останалите острови се определят като североегейски. Средната дълбочина на морето е 1200 м. По-дълбоки части са дъното на Критско море в близост до остров Карпатос - 2591 м (най-голяма дълбочина) и падината южно от Халкидическия полуостров с дълбочина до 1575 м. Солеността на морската вода е до 38 промила, приливите не надхвърлят метър. Главни пристанища са Пирея, Солун, Измир. Между островите има множество морски и фериботни връзки. През морето преминават всички морски линии за Русия, България и другите страни от
    Бреговете на Егейско море са силно разчленени и са образували редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са Акте, Атика, Магнисия, Халкидически, Галиполски (на Балканския полуостров); Чешме и Режадие (в Мала Азия). Арголическият, Сароническият и Волоският залив са в областта на средна Гърция, а Халкидическия полуостров е заобиколен от Солунския и Струмския залив, като неговите собствени полуострови оформят още два дълбоки залива - Касандра и Сингитикос. По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква. Южната част на Егейско море, край Крит, е известна като Критско море, а северната, между Халкидическия и Галиполския полуостров - като Бяло море.
    Егейско море е характерно с множеството си острови. Изчисляват се на 1415, от които само 20 не принадлежат на Гърция. Най-голям с площта си от 4165 кв. км е Евбея. Други по-големи са Хиос, Лесбос, Тасос, Наксос, Родос, Самос. Островите формират четири по-малки архипелага: Цикладски острови, Саронически острови, острови Южни Споради (Додеканези), острови Северни Споради. Останалите острови се определят като североегейски. Средната дълбочина на морето е 1200 м. По-дълбоки части са дъното на Критско море в близост до остров Карпатос - 2591 м (най-голяма дълбочина) и падината южно от Халкидическия полуостров с дълбочина до 1575 м. Солеността на морската вода е до 38 промила, приливите не надхвърлят метър. Главни пристанища са Пирея, Солун, Измир. Между островите има множество морски и фериботни връзки. През морето преминават всички морски линии за Русия, България и другите страни отФайл:Aegean.jpgКушадасъ /Птичият остров/, носещ името на близкия остров с форма на глава на птица, е известен курортен център, разположен на живописния бряг на Егейско море и на около 90 км. от гр. Измир. До тази година това беше и привлекателно направление за добра 10 дневна почивка на много българи. Ние бяхме две поредни години за сумата от 280 лв, на човек, включваща пътя с луксозен автобус, хотел  3 звезди с климатик, ТВ, закуска и вечеря на шведска маса. Тази година, преглеждайки офертите на различни туристически агенции /имах чуството, че са се наговорили за цените/, установих едно повишение с около 100 лв. Та нали е световна криза............за пари???
     

    Символът на острова е това око, което виждате в ляво на снимката, а долу в дясно съм снимала цвят на магнолия, докостваща нашата тераса и който цвят се раждаше сутринта и умираше вечерта. Долу в ляво се вижда Птичият остров.
     От София тръгнахме към 13 ч. в петък, направихме нощен преход между два континента - Европа и Азия,
    пресичайки протока Дарданели при гр. Еджеабет -Чанаккале и пристигнахме към 9 ч. в определения хотел. След бързо настаняване се отправихме към морето и взехме първата солена баня. След обяд си доспахме и към 19 ч. бегом към ресторанта, където най-голямо разнообразие цареше при салатите и десертите. Особено ни впечатли турското кисело мляко - с нож да го режеш.
     

     Нашият хотел беше на около 100 м. от брега на морето, като в града има над 230 хотела и 450 ресторанта и нощни бара. Кафенетата са много, но независимо, че в магазина кафето три в едно струва 25 стотинки, в кафенето го пиеш за 3 лв., горе- долу толкова е и бирата. На същата цена можеш да хапнеш и дюнер-сандвич.
     
    Град Кушадасъ е обсипан  с цветя /красиви разноцветни олеандри/ и палми. Градският плаж е чист, има чадъри и шезлонги, но на доста високи цени. Най-много ми хареса близкият плаж Лейдийс Бийч, където ходехме с маршрутки за 1 евро.
     

    По- долу има  снимки от него, от разцъфналите закуми, а така също можете да го видите и на клипа, който ви предлагам в края на постинга.
     

    Времето и вечерите в Кушадасъ минават бързо. Срещу заплащане се предлагат интерестни културни посещения, като Древният Ефес, храмът на Артемида- едно от 7-те чудеса на света, домът на Св. Дева Мария, уникалният природен феномен Памуккале, а целодневната разходка с яхта в кристално чистите води на Егея, плуването в 3 красиви залива и барбекюто на яхтата, са върха на удоволствието. Само за броени минути можеш да пътуваш и до гръцкия остров Самос, намираш се в непосредствена близост до Кушадасъ.
     

     В хотела се запознах с три французойки от арабско потекло, с които по цели вечери играехме в бара в близост до басейна на хотела. Вижте снимки.
     

    Особено красиви са нощите в обляния със светлина Кушадасъ. Птичият остров вечерта се осветява от десетки прожектори.
     

     На хълм в близост до Ефес се намира малка къща в която е прекарала последните години от живота си и посрещнала смъртта Св. Дева Мария. Тук можете да пиете вода от трите живителни извори: за здраве, любов и щастие и помолите светицата да помогне за ваша мечта, като завържете нещо свое на стената на желанията.
     

     Посещението на Памуккале, отстоящо на 250 км. от Кушадасъ е интересно и вълнуващо, дори малко уморително. Тук водните струи, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават невероятни вкаменени форми, ослепително бели каскади с варовикови отлагания върху скалисти тераси и наподобяващи огромни памукови плантации.
     

    hanah montana

    Hanah Montana stil.obli4aneto v Amerika